Monsieur Ibrahim and the Flowers of the Qur'an
by Éric-Emmanuel Schmitt
In "Monsieur Ibrahim and the Flowers of the Qur'an," Éric-Emmanuel Schmitt explores themes of love, spirituality, and the contrasting perceptions of wealth and poverty through the relationship between Momo, a young Jewish boy, and Monsieur Ibrahim, a wise Muslim shopkeeper. The narrative emphasizes the idea that love is a personal treasure that remains with the giver, regardless of its acceptance, encapsulated in the poignant lesson: "What you give is yours forever; what you keep is lost for all time." Monsieur Ibrahim offers insights into life’s true wealth, suggesting that one can gauge prosperity by observing waste disposal, revealing deeper societal truths. He teaches Momo that happiness lies in the slow enjoyment of life, highlighting the value of time and the richness of experiences over material possessions. The book also delves into cultural identities and the spiritual journey, as Monsieur Ibrahim introduces Momo to Sufism, a path of introspection and connection with the divine. Through their conversations, Momo learns to embrace his emotions and reconcile with his fragmented family life. Ultimately, Schmitt's work conveys that true fulfillment is found not in haste or external validation but in genuine connections and the simplicity of life, encouraging readers to appreciate the world around them.
30 popular highlights from this book
Key Insights & Memorable Quotes
Below are the most popular and impactful highlights and quotes from Monsieur Ibrahim and the Flowers of the Qur'an:
-Ça ne fait rien, disait monsieur Ibrahim. Ton amour pour elle, il est à toi. Il t'appartient. Même si elle le refuse, elle ne peut rien y changer. Elle n'en profite pas, c'est tout. Ce que tu donnes, Momo, c'est à toi pour toujours; ce que tu gardes, c'est perdu à jamais!
What you give, Momo, is yours forever. What you keep is lost for all time.
Lorsque tu veux savoir si tu es dans un endroit riche ou pauvre, tu regardes les poubelles. Si tu vois ni ordures ni poubelles, c'est très riche. Si tu vois des poubelles et pas d'ordures, c'est riche. Si tu vois des ordures à côté des poubelles, c'est ni riche ni pauvre: c'est touristique. Si tu vois les ordures sans les poubelles, c'est pauvre. Et si les gens habitent dans les ordures, c'est très très pauvre.
Un homme, ça passe sa vie dans seulement deux endroits: soit son lit, soit ses chaussures.
Monsieur Ibrahim: To find out if a country is rich or poor, look at the bins. If there are bins and no rubbish, it's rich. If there's rubbish by the bins, it's neither rich nor poor... it's touristy. And if there's rubbish but no bins, then it's poor.
Enfin, le soufisme n'était pas une maladie, ce qui m'a déjà rassuré un peu, c'était une façon de penser -même s'il y a des façons de penser qui sont aussi des maladies, disait souvent monsieur Ibrahim.
L'homme à qui Dieu n'a pas révélé la vie directement, ce n'est pas un livre qui la lui révélera.
Никога не съм виждал очи да се смеят така, тия негови очи се смеят с цяло гърло и вдигат адска врява.
It doesn't matter,' Monsieur Ibrahim said. 'Your love for her belongs to you. It is yours. Even if she refuses it, she cannot change it. She isn't benefiting from it, that's all. What you give, Momo, is yours forever. What you keep is lost for all time!
La lenteur, c’est ça le secret du bonheur.
Коли хочеш знати, в якій місцевості — багатій чи бідній — ти перебуваєш, зверни уваги на урни для сміття. Якщо ти не бачиш ані сміття, ані урн, то там живуть дуже багаті. Якщо бачиш урни для сміття, але не бачиш сміття, то просто багаті. Якщо бачиш купи сміття довкола урн, то ці місця не багаті й не бідні, а туристичні. Якщо ж бачиш сміття, а урни відсутні, то це бідні місця. А якщо люди живуть у смітті, то вони дуже й дуже бідні.
Nous avions le temps. Lui, parce qu'il était vieux, moi parce que j'étais jeune. [We had time. Him, because he was old, me because I was young.]
Si tu veux rien voir, tu prends l'avion comme tout le monde.
Yo habré trabajado mucho toda la vida, pero he trabajado despacio, tomándome todo el tiempo del mundo. No buscaba hacer números o ver desfilar clientes, no. Ir despacio, ése es el secreto de la felicidad.
Momo: [reading Ibrahim's will] This is my will and testament. I, Ibrahim Demirdji, hereby leave all my goods to Moses Schmitt, my son Momo because he chose me as his father and because I've given him everything I've learned in this life. Now you too will know what's in my Koran, Momo. It's all there is to know.
- Как го правите това да бъдете винаги щастлив, господин Ибрахим?- Знам какво има в моя Коран.- Може би трябва някой ден да ви задигна Корана. Но това не се прави, когато човек е евреин. - Хе, че какво означава за теб да си евреин, Момо?- Ами не знам. За баща ми това е по цял ден да бъдеш в депресия. А за мен... е просто нещо, което ми пречи да бъда нещо друго.
И господин Ибрахим и аз започнахме да се въртим. По време на първите завъртания си казвах: „Щастлив съм с господин Ибрахим”. А след това си казах: „Не се сърдя вече на баща ми, че замина”. А накрая дори си мислех: :Всъщност, майка ми не е имала голям избор, когато...”- Е, Момо, почувства ли нещо хубаво?- О, да, невероятно е. Сякаш омразата ми изтича някъде. Ако тъпаните не бяха спрели, може би щях да разгледам случая на майка ми. Страшно приятно е човек да се моли, гос’ин Ибрахим, макар че бих предпочел да се моля с маратонките. Колкото по-тежко става тялото, толкова по-леко става на ума. ...И до днес щом нещо не върви, аз се въртя.Въртя се с една ръка към небето и се въртя. Въртя се с една ръка към земята и се въртя. Небето се върти над мен. Земята се върти под мен. Вече не съм самият аз, а един от онези атоми, които се въртят около празнотата, а тя е всичко.
« Le cœur de l’homme est comme un oiseau enfermé dans la cage du corps.» Quand tu danses, le cœur, il chante comme un oiseau qui aspire à se fondre en Dieu.
Le non, on l’a déjà dans notre poche, Momo. Le oui, il nous reste à l’obtenir.
All the highway is good for is to tell you to keep moving, there's nothing to see. That's for idiots who want to go as fast as possible from one point to another. We're not doing geometry here, we're traveling. Find me. some pretty little roads that show us all there is to see.
Iubirea ta este numai a ta. Îți aparține. Chiar dacă ea o refuză, nu poate schimba nimic. Doar că nu profită. Momo, ceea ce oferi rămâne la tine mereu; ceea ce păstrezi este pierdut pentru totdeauna.
Cu cât corpul devine mai greu, cu atât mintea este mai ușoară.
Ce zici? Păi suntem la Moscheea Albastră! Un loc în care miroase a traspirație nu este de nasul tău? Ce, ție nu îți miros niciodată picioarele? Ești dezgustat de un lăcaș de rugăciune care miroase a trup de om, care este făcut pentru oameni, cu oameni înăuntru? Ai fumuri de parizian! Pe mine, mirosul ăsta de șosete mă liniștește. Îmi spun că nu sunt mai presus decât vecinul meu.
El hombre se pasa la vida en dos sitios solamente: en su cama y en sus zapatos.
„ – Щура работа, господин Ибрахим, колко бедни са магазините на богатите. Вътре няма нищо.- Това е то, луксът, Момо, нищо на витрината, нищо в магазина, всичко е в цената.
It's smiling that makes you happy.
[Dl.Ibrahim:] Opreste masina. Simti? Miroase a fericire, e Grecia. Oamenii par nemiscati, se opresc sa se uite dupa noi, respira. Vezi, tu, Momo, toata viata mea am muncit, dar am muncit incet, fara sa ma grabesc, nu voiam sa fac profit sau sa vad cum defileaza clientii in pravalie, nu. Lentoarea aceasta e secretul fericirii.
- Но вие имате жена, нали?- Да.- А защо не сте с нея тук?Той посочи морето с пръст.- Наистина е много английско море, зелено и сиво, това не са нормалните цветове на водата, тук тя сякаш говори с акцент.- Не ми отговорихте за жена си, господин Ибрахим. За вашата жена?- Момо, липсата на отговор вече е отговор.[Ерик-Еманюел Шмит - Господин Ибрахим и цветята на Корана]
- А, не, не по магистралата, Момо, не по магистралата. Магистралите казват: минавайте, няма нищо за гледане. Това е за глупаците, които искат да стигнат възможно най-бързо от една точка до друга. Ние не се занимаваме с геометрия, а пътешестваме. Намери ми малки, гиздави пътчета, които разкриват всичко, което може да се види. [Ерик-Еманюел Шмит - Господин Ибрахим и цветята на Корана]
- Pourquoi est-ce que tu ne souris jamais, Momo ? me demanda Monsieur Ibrahim. Ça, c'était un vrai coup de poing cette question, un coup de vache, je n'étais pas préparé. - Sourire, c'est un truc de riche, monsieur Ibrahim. J'ai pas les moyens.
